сряда, 25 май 2022 г.

Явление благодатното дете Исус при чешмата Мария Аннунциата на имота Дом Йерусалим на 25-05-2022.

Съобщение от Господ наш до Мануела в Зиверних, Германия.

Виждам голяма златна топка светлина, която свети прекрасно и две по-малки топки светлина до нея. Всичко свети със златен светлин. Голямата сфера се отваря и благодатното дете Исус с големия си златен венец, бялозлатна риза и мантия, златен жезъл и едно светлосно писмо излиза от топката на светлината. Сега виждам, че върху светлото писмо в лявата му ръка е написано "Вулгата." Това са Свещените Писания. В дясната си ръка Царят на Небето държал златния си жезъл. Благодатният Исус има син очи и къси тъмнокафяви кудреви коси. Сега двама ангели излизат от другите по-малки топки светлина. Те са облечени в едноставна бяла риза. Ангелите носят своите светлокосми до раменете си. Разпростират бялозлатната мантия на детето Исус. Мантията на Божественото дете ни покрива като шатор. Благодатното дете Исус носи златно светлосно сърце върху гърдите си. Ангелите пеят, "Misericordias domini in aeternum cantabo." ( 3 пъти)

Господ ни поглежда и ни благославя: "В името на Отца и на Сина, тоя съм Аз, и на Свят Дух. Амин." Сега Вулгата се отваря и виждам писанието Макавеи 4. Освен това Писанието е обърнато от невидима ръка и виждам писанието Павел, Римляни 12.

М.: "Не познавам тези писания, Господи. Тези трябва да ги прочета."

Тогава вече не виждам Писанието. Благодатното дете Исус се приближава. Той ме моли да отвора двете си ръце като чаша, поставя една кръвна трънка в ръцете ми и казва:

"Скъпи приятели, тази трънка е от Моята корона от тръни. Те ми дадоха короната от тръни за да се подиграват със мен на земята. Тази трънка е липсата на доверие. Молете се, "Исусе, аз вярвам в Тebe!" Ако човечеството само би могло да ми доверява, Моят поток от благодат ще стигне до тях."

Ангелите се покланяват пред детето Исус и пеят, "Sacratissimum cor Jesu, confido in te!"

Царът на Милостта казва:

"Че аз дойдох до вас в Моята Света Инфанция е акт на Моя милост. Доверявайте се на Моята милост. Ще преминете през трудно време. Но с Мене ще бъде лесно. Аз съм разбил шатора си над вас. Това е Моят шатор за защита и любов. Слушайте Моето Слово. Вземайте Моето Слово сериозно. Ще ви водя през това време.

Господ казва на М.: "Доверяваш ли ми?"

М.: "Да, Господи, аз вярвам в Тebe!"

Благодатното дете Исус казва, "Обожаваш ли ме?"

М.: "Да, Господи, аз те обожавам! Гледай на хората, които молят тук така, Господи. Моля Те, имай милост към нас!"

Господ ни поглежда всички и казва, "Нека Моята милост бъде над вас!"

Тогава Той ме показва да погледна на тръна, който все още е в моята ръка. На тръна сега има бяла роза. Божественото Детенце е направило това величествено бяло цвете-роза да израства от този кръвопролитен трън. Това цветено на розата не представлява само чистота, непорочност и вярност. Този бял розен цвет, обяснява ми Божественото Детенце, символизира светиите, които са очистени от Неговата Драгоценна Кръв и свидетелстват за Няго, Господа. Има тази армия от светци и ще има повече, казва ми Божественото Детенце.

М.: "Благодаря Ти, Господи."

Милостивото младо Исус говори, "Имай милост и към съседа си. Погледни къщата на милостта. Поспеши!"

Сега Царят на Милостта взима своя златен скиптър до срцето Си, и той става аспергилумът от Неговата Драгоценна Кръв. Тогава Господ ни покропява със Своята Драгоценна Кръв.

Младото Исус казва: "В името на Отца и на Сина, който съм Аз, и на Свят Дух!" Той ни научава да молим, "О, мой Йезусе, прости ни греховете ни," ...

Сега Царят на Небесата отива при всички хора и гледа свещениците. Милостивият Исус казва:

"Хората не разбират, че съм подготвил Моите апостоли. Съм ги научил да правят всичко с Моята власт. Съм ги научил в името на Вечния Отец да основат Светата Католическа Църква, в която е Отецът, в която Аз съм цялостен. Светът не разбира това, но Аз съм в Моята Църква. Ще страда ли тя също, вратите на ада няма да я наддеят."

М.: "Дори и ако се влоши сега, Господи?"

Младото Исус ни заповядва със сериозен поглед: "Останете верни!"

Царят на Небесата се прощава с нас: "Адиос!"

М.: "Адиос, Господи!"

Господът се връща в светлината и топката от светлина го обгражда напълно, после става по-малка и изчезва. Същото е с светите ангели, които се връщат във своите светлинни сфери и изчезват.

Това послание се обявява без предразсъдък към съда на църквата.

Лична бележка: С помощта на Библия на мястото, д-р Хесеман установи, че и двете библейски откъса в Макавеите 4 са подходящи за нашите съвременни времена.

Библейски откъси: Шаторът на Бога: Изход 29:42-43, Псалм 15:1, Псалм 26 Алиоли Библия, Псалм 61:4-5, Исая 33:20-22, Откровение 21.

Misericordias domini in aeternum cantabo (Псалъм 89:2 Плач за отхвърлянето на Дома Давид) Превод: На Господната порицателност/ милост/ ще пея завинаги.

Господ ни заповядва строго да останем верни на учението на Католическата църква. Ние не трябва да изпълняваме нещо невъзможно. Той ни подтиква да останем верни.

Авторско право

Бележка за библейските откъси на д-р Михаел Хесеман:

Двата писмени извода, към които Господ се обръща в образа на Младенеца Исус Пражки, са сами по себе си послание. Но какво би могло да е мислил Господ с тях? Започнем от по-известното Посланение до Римляните, чиято дванадесета глава има три теми: предупреждение срещу светскост ("Не се приспособявайте към този свят, но преобразувайте и обновявайте умовете си, за да разберете какво е волята на Бога: каквото му е угодно, доброто и съвършено." - Рим 12:2), повикване да се открие своята цел в църквата според даровете, които Господ ни е дал, и призив за живот по Духа. В контекста на вторият писмен извод смятам предупреждението срещу светскизацията, против приспособяването към света, за най-релевантен откъс.

Нещо по-трудно за разгатване е „Маккавейски 4“, тъй като има две книги на Маккавеите, двете от които имат четвърта глава. По случайност Книгите на Маккавеите са оригинални католически; Лютер ги смятал за незначителни и ги премахна от своя превод на Библията. Те се ценят още повече в юдаизма, където формират фонът на празника Ханука, който чества осветението на Храма през 164 ПР.Н.Е. Те ни водят към период, който по някакъв начин съставлява прехода от света на Стария Завет към света на Новия Завет, периода на елинизма. Александър Велики завоювал последното от големите ориенталски империи, Персийската империя, през 4 век ПР.Н.Е. и основал гръцка световна империя, която след неговата смърт била разделена между неговите генерали. Един от тях, Птолемей, станал цар на Египет, а друг, Селевк, цар на империя, простираща се от Мала Азия до Бактрия (Афганистан) и включваща Светата земя. Когато гръцкото влияние започнало да расте, в юдаизма се формирали две партии, по някакъв начин „модернистите“, които се адаптирали към елинистичната култура на новите владетели, и „традиционалистите“, които я глеждали с подозрение и си отделяли от нея, защото тя била паганска по характер и в противоречие със законите на Бога. Например, модернистите построили гимназион в Йерусалим, където според гръцкия обичай младите хора се упражнявали голи (гръцки gymnos). За да не бъдат различавани от греците при голо спортно състезание, много елинизирали евреи дори обърнали обратно своята обрязка (1 Мак 1:15). Вярващите евреи намирали това осквернително, особено тъй като голината била придружена и от лошото гръцко обичайно педофилия (момиче-любов). Когато селевкидският цар Антиох IV. нареждал прекратяването на жертвоприношенията в йерусалимския храм и на съботата, а вместо това поставял изображението на Зевс в храма и принасял „нечисти животни“, като свинчета, за него, както и искал да изтрие всяка спомен за еврейската религия в полза на религиозното еднообразие, нареждано от новите владетели („всички ще станат един народ и всеки ще се отрече от своята особеност“), имало въстание на върващите евреи под ръководството на свещеника Мататиас и сина му Юда, наречен Маккавей („Чук“). Докато царят просто водел война в изтока на неговото кралство, бунтовниците успяли да поставят провинцията Юдея под своята власт с партизански тактики. Храмът бил очистен от всички „грозости в свещено място“ и повторно осветен, което, както беше споменато, все още се чества днес с празника Ханука.

Четвъртата глава на Първата книга на Маккавеите описва първо някои от партизанските атаки срещу селевкидския гарнизон, но преди всичко очистването и осветяването на предварително оскверненият и профаниран храм. Корумпирана клика свещеници, лоялни към окупаторите, била заменена с „безупречни и законопослушни свещеници... за да очистят святилището...“ (1 Мак 4:42).

Втората книга на Маккавеите не е продължение на Първата, а паралелен разказ от друг автор, вероятно Йесон от Кирен, който пише за евреите в Александрия. Тук четвъртата глава ясно описва въведението на пагански обичаи в Йерусалим и корупцията на елинизираното свещеничество. Например, един некто Йесон купил висшето свещенство от царя, построил „школа за спортове и място за упражнения за младежите“ и „въвел гръцкия начин на живот сред сънародниците си.“ (2 Мак 4:9-10). Освен това,

"Той отменил древния устав и въвел нови, незаконни обичаи. Намерено построил спортна школа веднага под замъка и накара синовете на най-добрите фамилии да носят гръцката шапка. Така гърцизма стана моден; хората се отдалечиха към чуждия вид. Виновит бил немерната злоба на лукавския Йесон, който неправомерно носил името висш свещеник. Накрая свещените служители вече не се грижели за службата при олтара; храмът нямал стойност в очите им и те почти нямаха време за жертвите. Вместо това, веднага като бил даден сигнал да хвърлят дискъса, бързо отивали на спортното игрище, за да участват в играта, която била забранена от закона." (2 Мак 4:11-14)

Конечно, въпросът не беше самият хвърляне на дискъса, което също никъде не е забранявано в Моисеевия закон, а как този спорт се практикуваше, именно гол.

И точно тук, мисля аз, е посланието на това писмо. То трябва да ни научи, че няма благословение от свещеници и епископи, които са адаптирани към духа на времето, корумпирани и морално банкрутирали. В действителност, пасажът от Римляните, цитиран паралелно, също ни предупреждава да не се приспособим към света. Вместо това ние сме молени да подкрепим свещеници и епископи, които са верни на Магистериума, с чиято помощ храмът на Бога ще бъде очистен от "огорченията в святото място" и църквата ще бъде обновена в духа на Бог, а не на хората. На тях е неговото благословение.

Извор: ➥ www.maria-die-makellose.de